Референдума има опасен конкурент - това са изборите. Присъствах косвено на

 

Референдума има рисков съперник - това са изборите. 

Присъствах индиректно на последното осъществяване на смъртна присъда посредством гилотиниране. На 29 ноември 1973 година, рано сутринта тръгнал бях за работа, когато голяма навалица от хора притегли вниманието ми. Струпването беше пред вратата на пандиза Ла Санте в Париж. Най-силно усещане ми направиха прозорците и балконите от последните етажи на кооперациите към пандиза. От тях феновете имаха опция да виждат двора където беше ситуирана гилотината. Изпълнението на наказването беше постоянно обществено. В следствие научих, че огромна част от балконите са били " отстъпвани " на искащите да следят осъществяването на присъдата против възнаграждение. Зрелището беше доходно за съседите на пандиза. Президентът Жорж Помпиду беше отказал да помилва наказаните и шумът от свистенето на ножа бе съпроводен от всички типове крясъци и проклятия. 

Френското общество като цяло поддържаше смъртното наказване. И когато Франсоа Митеран дружно с министъра на правораздаването Роберт Бадантер гласоподаваха закон отменящ смъртната присъда, французите желаеха референдум и бяха сигурни в резултата му. Тогава Митеран съобщи: " Една страна не се ръководи с референдуми! " и не се огъна пред публичното мнение.

Божидар Чеков